Генерал Данаил Николаев - един велик българин

Българският офицер, генерал от пехотата, Данаил Николаев, е участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война и  Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Той е военен министър в навечерието на Балканските войни. Николаев &

Българският офицер, генерал от пехотата, Данаил Николаев, е участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война и  Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Той е военен министър в навечерието на Балканските войни. Николаев  е първият офицер, получил най-високото звание в Българската армия - генерал от пехотата. Известен като „патриархът на българската войска“.

Данаил Николаев е роден на  30 декемвир 1852 година в Болград, Русия,  в българсксо семейсто, бежанци от Търново.  През 1871 г. завършва болградската българска гимназия.

Военна служба Николов  започва във Волноопределящата рота на 54-и Мински Пехотен полк. На 19 септември 1873 г. постъпва във Военно петхотно  училище в Одеса като юнкер. Завършва през 1875 г. и на 20 юли се завръща в полка си в Кишинев с военно звание портупей-юнкер. Узнавайки за приготовленията н Сърбия за война с Османската империя, на 14 юни 1876 г. той  подава молба да бъде уволнен от военна служба, за да се включи във войната. Молбата му е прегледана от началника на дивизията, но Николаев  не е уволнен, а изпратен в отпуск. Той участва като доброволец в Сръбско-турската война.  Сражава се при Бабина глава, Мировица и Гъмзи град.

По време на Руско-турската война Данаил Николов  е командир на рота  от V- а Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. На 8 юли 1877 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик от Руската армия, а на 10 август 1877 г. повишен в поручик. .

В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на I-а Пловдивска дружина. На 1 март с.г. е повишен в звание щабскапитан от Руска армия и източнорумелийската милиция.  Два месеца по-късно е назначен за командир на II-а Пловдивска дружина.
Същата година Данаил Николаев е поканен да кумува на жандармерийския офицер в Чирпан и негов добър приятел Констанатин Паница. Там той се запознава с най-малката сестра на годеницата - Радка, за която по-късно същата година се жени. В деня на венчавката със специална заповед на княз Александър Батенберг, лично секретарят му Константин Стоилов  връчва на капитан Николаев Орден „За храброст“ III ст., за участието му в Руско-турската война.

На 15 ноември 1883 година Николаев е повишен в майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 година той отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Суединението на Княжество България и Източна Румелия. На същия ден е издадена прокламация на БТЦРК за създаване на временно правителство на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев. Той заема длъжността главнокомандващ на Източнорумелийската милиция.

Със заповед №4 от 9 септември 1885 година  майор Николаев е назначен за началник на Търново-Сейменския отряд, а на 11 септември  е повишен в звание подполковник.

По време на Сръбско-българската война, Данаил Николаев командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) - Западния корпус.  Той командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден „За храброст“ II ст. и повишен в звание полковник.  Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.

След детронирането на княз Александър I Батенберг, полковник Николов   е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. По негова заповед военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.

След избора на Фердинанд за български княз, Данаил Николаев напуска поста на военен министър и е назначен за негов военен съветник. На 14 февруари 1891 г. е повишен в звание генерал-майор. Участва в специалната делегация по време на бракосъчетанието между княз Фердинанд I и принцеса Мария Луиза.

На самият прием, за да се задоволи нечие „суетно желание“, не е спазено висшестоянието на чиновете, поради което е накърнена честта на генерал Николаев.  Той напуска двореца и в знак на протест подава оставка. Между 1893 и 1897 година генрал-майор Николаев е в запаса, като през това време е председател на Върховния македонски комитет.  След връщането си в армията, княз Фердинанд I го назначава за генерал-адютант. На 15 ноември 1900 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.

От 1907 до 1911 година  генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България.  На 18 май 1909 г.  той става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата.

През 1911 г. генерал Данаиал Николаев  напуска армията. По време на Балканската война той командва гарнизона на Ямбол.

На 16 април 1925 година,  при атентата в църквата ‘Света Неделя’ загива единственият  син  на генерала - подполковник Никола Николаев.

На 6 май 1936 г. ген. Николаев е награден лично от цар Борис III  с най-високото българско отличие - Орден „Св.Св. Равноапостоли Кирил и Методий’.

Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 година  Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.

Генерал от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя. В негова чест булевард в София е наречен  на негово име  - „Генерал Данаил Николаев“ и село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево (от 1966 квартал на град Раковски). Автор: Тони